Това казваха старите хора навремето. И май се оказаха много прави. Но поне, ако ще си купуваме и водата в бутилки, нека разбием няколко мита за бутилираната вода и да кажем няколко полезни истини.

Както всички знаем, не е много рентабилно да съдим за продукта само по лъскавата му опаковка.

Може би тук е и мястото да кажем, че често бутилираната вода не винаги е това, което за я мислим или очакваме, като качество.

 Самото бутилиране на вода е мощна индустрия, която само в Америка възлиза на повече от 10 млрд. долара, а като цяло е един и от най-развиващите се сектори в целия свят! Но питали ли сте се някога, дали водата от бутилката наистина съдържа това, което е написано на етикета й??

Мит номер 1 – Бутилката вода е по-добра от чешмяната

Ако на етикета на водата ви пише, че е добивана от някой глетчер или от разтопените снегове в Гренладния, бъдете уверени, че това не е точно така. Най-често бутилираната вода е съвсем обикновено добита вода от близък водоем, като дори в САЩ, живителната течност представлява най-обикновена вода на която се добавят минерали.

Мит номер 2 – Обикновената вода има по-лош вкус от дестилираната

Може би сте чували, че по време на самият процес на дестилация, се премахват всички соли и минерали от водата? Да, обаче именно те правят вкуса на живото поддържащата течност по-уникален и изпъкващ.

Мит номер 3 – Минералната вода е по-здравословна от обикновената чешмяна вода

Ако на повечето бутилки с вода пише, че съдържат протеини, витамини или билкови екстракти, от които по принцип се нуждаем всички в ежедневния си прием на храни и течности, то те със сигурност не влизат в състава на самата вода. Така смята д-р Марион Нестле, която е професор в Университета в Ню Йорк. Освен това, водата която е фабрично обогатена с минерали, почти винаги съдържала по-голямо количество захари и изкуствени овкусители, отколкото чешмяната вода.

Мит номер 4 – Човек се нуждае от 8 чаши вода на ден

Нека не забравяме, че всеки един от нас на ден приема вода и чрез храната, която приема, и чрез другите течности, които със сигурност пием, освен вода. Така, че „препоръчителната“ дозата от 8 чаши на ден е леко завишена и пресилена.

Мит номер 5 – По време на спорт, бутилираната вода е за предпочитане

За професионалните спортисти, които правят интензивни и тежки тренировки е добре да пият вода богата на натрий и калий, а за леките тренировки е добре да се пие чиста, чешмяна вода.

Мит номер 6 – Бутилките от минерална вода не са опасни за околната среда, защото могат да се рециклират

Нека не забравяме, че превозването и производството на тези бутилки коства гориво, което пък от своя страна може да зареди резервоарите на над 100 хил. автомобила. Само 15% от 70 млн. пластмасови бутилки произвеждащи се в САЩ, се рециклират реално.

„Най-очевидното решение е свързано с износа на питейна вода. Можем само да се съгласим с мнението на Владимир Путин: изострянето на дефицита на вода я нарежда сред останалите ключови ресурси като петрол, цветни и черни метали, природен газ. Смятам, че максимум след 10 години за Русия износът на вода може да стане реалност. Нашата страна има възможности за тази цел. А много от нашите съседи имат потребност от вода“, заяви Борис Гризлов.

Actualno.com

През октомври НАСА разби в лунната повърхност два апарата – сегмент от ракета с тегло 2,2 тона и самата сонда ЛКОСС. Преди удара сондата направи снимки на вдигнатите от ракетата отломки и установи, че те съдържат категорични признаци за вода. Предишни мисии също откриха данни за наличие на вода на Луната, но какъв е нейният произход не беше ясно.

Според една от теориите тя се образува от взаимодействието на слънчевия вятър с кислородните атоми в лунната почва, което създава хидроксил и вода. Анализите на събраната от ЛКОСС информация обаче подкрепят алтернативен източник – удари на комети. ЛКОСС откри спекрални данни за летливи съединения, съдържащи въглерод и водород – вероятно метан и етанол, както и на други като амоняк и въглероден двуокис. Тези съединения би трябвало да са се изпарили преди милиарди години, когато Луната се е образувала от останките от сблъсъка между Земята и космически обект с размера на Марс.

Водата, образувана от взаимодействието със слънчевия вятър, би трябвало да е сравнително чиста, без летливи съединения. Кометите обаче са „мръсни ледени топки“. В тях има много летливи съединения, като метан. Второто доказателство, че водата на Луната е донесена от комети, е нейното количество.

Слънчевият вятър може да образува съвсем малко вода – в концентрация от не повече от 1 процент. Учените от космическия център „Годард“ още анализират данните от космическия удар, но изчисленията им показват по-висока концентрация – няколко процента. Летливите съединения са интересна находка, защото те могат да послужат като ресурс за бъдещи пилотирани полети.

Водата е важна за оцеляването на хората, а съдържащият се в нея водород може да послужи за ракетно гориво. Етанолът и метанът могат да бъдат използвани направо като гориво. БТА