ЕС пожела да се възползва от технологията още след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон преди почти девет години, пише EUobserver. През 2004 година ЕК предложи технически спецификации за създаване на единна европейска биометрична паспортна система, като първо поиска дигитално изображение на лицето, а после включи и пръстови отпечатъци.

Предвид скорошното убийство на един от лидерите на „Хамас” в Дубай от израелски ударен отряд, обаче, се оказа, че европейските биометрични паспорти изобщо не са толкова сигурни. Тогава 27 убийци използваха фалшиви европейски и австралийски паспорта и сигурността на документите веднага влезе под лупа. Европол призна, че атентатът показва, че фалшификацията си остава основен проблем и при новите паспорти. През 2008 година в базата данни на Интерпол има записани 16.7 млн. откраднати паспорта на европейски граждани.

Според Магнус Свенигсон, изпълнителен директор на компанията, която осигурява биометричната платформа от информация за документите в Швеция, Люксембург и Литва, фалшификацията е много трудна. Причината – уникалният чип на всяка една държава, който се „влага” в паспорта. Но не всяка страна-членка на ЕС се е включила към т.нар. Public Key Infrastructure – международна база данни с кодове, която проверява сертифицирания чип в биометричния паспорт. Ако държавата не е включена към системата, фалшификаторът по-лесно копира чипа.

Съмненията остават след като през август 2008 година 3000 празни британски биометрични паспорта бяха откраднати. Лондон каза, че без чипът те са безполезни, но британският вестник Times нае компютърен специалист, който успешно прекопира чипа от валиден документ.