39-годишната еквадорка Александра е майка на три деца, която си изкарва прехраната като почасова чистачка. Уви, през изминалата година все по-малко испанци търсят услугите й и тя губи голяма част от доходите, на които е разчитала. Сега преживява с около 420 евро на месец, 380 от които отиват за плащане на наема на апартамента, в който живее със семейството си. За да оцелее прибягва до подаянията от кухните за бедни, които осигуряват безплатен обяд. Александра е доволна и на това, споделяйки, че най-много разходи отиват за купуването на хранителни продукти.
Майката е сред многобройните имигранти, пръснати из Испания, които се борят за оцеляването си, след като някога процъфтяващата испанска икономика беше погълната от световната икономическа криза, започнала през 2008 г.
Имигрантите в Испания наброяват около 5,5 милиона души, като повечето от тях са от Латинска Америка, а общото население на страната възлиза на 46 милиона жители. По официални данни българските имигрантите там са към 150 хил. души, но в действителност са двойно повече.
По последни данни на Националния статистически институт на Испания, безработицата към момента е над 22%. За сравнение, през 2010 т. тя е била 19%, когато близо 4.326 млн. души са останали без работа, а през 2009 г. броят на безработните е възлизал на 1.12 млн. души.
Рязкото влошаване на пазара на труда доведе до куриоза испанци и имигранти да влязат в пряк сблъсък за работните позиции, които се отварят за сезонна работа на полето. Тази битка се оказва обречена за гастарбайтерите, тъй като съвсем логично испанските работодатели наемат свои сънародници. Този ход обрича на глад не само нашенци, но всички отишли да търсят късмета си на Пиренейския полуостров. Това нетипично за страната явление, беше наречено „икономически национализъм“. За пръв път испанците показват недвусмислено, че не желаят повече безработни имигранти и предприемат действия, с които да ги принудят да се приберат в родните си страни. За целта премиерът Мариано Рахой вече започна да намалява размера на социалните помощи и на обезщетенията при безработица.
Въпреки строгите мерки и орязването на придобивките, близо 70% от българите, живеещи в Испания, предпочитат кухните за бедни пред още по-голямата безперспективност в родната си страна.

Защо се случва тази война? Западните държави по онова време, които са притежавали армия, достойна на удари Русия са били само Англия и Франция. Именно те застават зад Османската империя, за да защитят цялостта ѝ от имперските амбиции на руския цар Александър за влияние над всички християни на Балканите.

Западняците тогава са предпочитали малко по-силна Османска империя, отколкото Русия да увеличи своето влияние до Средиземно море.

Войната започва с умишлена провокация войната. Това се случва на османското пристанище Синап. Там руснаците разгромяват турците категорично. Този ход, обаче е последван от това, че Англия и Франция обявяват война на Русия, което всъщност е старта на Кримската война.

Тя е кръстена по този начин, именно защото военните действия се съсредоточават на полуостров Крим, защото той играе важна роля в Черно море със своето пристанище – Севастопол.

Тази война ознаменува и началото на т.нар. „индустриални бойни действия“. Става въпрос за новите пушки и снарядите, които изхвърлят в историята старото „гюле“. Турците, подкрепени от Англия и Франция превземат Севастопол през 1855 година.

Кримската война е съществена за Османската империя, защото тя променя нейния облик. Като наблюдатели в столицата Цариград се настаняват много западни политици, наблюдатели и военни. Техният начин на живот се възприема много положително от турците и им служи за пример. Така турското общество можем да кажем, че малко се „отваря“.

Източник: http://www.dw-world.de

Снимка. www.nauka.bg

Той бе една от най-ключовите фигури по времето на борбата срещу социалистическия режим в Чехословакия.

В учебниците по най-нова история ще прочетем, че Вацлав Хавел е символът на осъщественото през 1989 година демократично движение. Той е единственият човек, който е успял да бъде президент и на Чехословакия, и от 2003 година в Чехия.

Тъй като е имал лошата съдба родителите му да са били буржоа, на него му е било отказано полагащото му се право да учи висше образование. Интересен факт е, че преди да стане политик, сбъдва една друга своя мечта – става доста известен като драматург. Негови произведения се играят на много места в Европа през 60-те и 80-те години на миналия век. Благодарение на това, Хавел получава признания чрез многото си литературни награди.

Било му е най-лесно да напусне страната си, но той остава. Говорител е на „Харта 77“. Издава политическо есе – манифест, което се казва „За смисъла на „Харта 77“ – това го прави наистина известен.

Целия свят ще го запомни като политик, който се превърна в лидерската фигура на т.нар. „Нежна революция“ в Чехословакия.

Той е един от малкото политици, които след като очертава политическата си насоченост – никога не я променя, нито под въздействието на събития, нито под спекулативните манипулации на опозиция. Хавел си поставя за цел за да роди едно гражданско общество, което да бъде отговорно за политическото, икономическото и културното развитие на своята държава.

Лично за мен, Вацлав Хавел направи две грешки през своето управление. Първата е свързана с подкрепата на американската война в Сърбия от края на миналия век и втората – подкрепата за войната в Ирак. За мен с тия си действия той се превърна в един от най-проамериканските президенти в Централна и Източна Европа.

За съжаление германския пример за изтегляне на инвестиции споделят и държави като Унгария Англия, Гърция и Америка. Най-често срещаните явления са закриване на българските клонове на немския бизнес. Причините за този отлив могат да се търсят както в световната финансова криза, която не подмина и България, така и в апетитите на големите немски фирми за високи печалби, които се разминават с действителността у нас.

Немските фирми у нас се оплакват и от трудна събираемост на задълженията от български фирми. Нашите умници използват типични български прийоми – всичко се прехвърля на хора без имущество, като така не може да им се потърси съответната персонална и юридическа отговорност.

Определено най-големия инвеститор от Германия у нас, който си тръгва е електроразпределителното дружество Е.ОН. Немският гигант не оправда очакванията си за реализиране на високи печалби и се оплака от спънките за повишаване цената на тока, които постоянно му правят от правителството и регулаторите.

Нека да припомним имената и на други две немски знакови дружества, които си тръгнаха от България – „Вац“ и „Хайделберг Цимент“. Силно се надявам тенденцията по изтичане на немски капитал от България за Германия през следващата година да спре, въпреки че тенденцията не е положителна, особено след най-пресния пример Е.ОН, който дори скришом от държавата продаде дружеството.